Декларация от името на ПГ на БСП - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА

Декларация от името на ПГ на " Българска социалистическа партия - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ”

 

Уважаеми сътрудници,

В този блок (левия) са останали извънредно малко членове на Българска комунистическа партия.

Отнасяме се с почитание към правото на всяка парламентарна група да каже от тази естрада всичко, което желае. Това трябваше да прочета и да чуете, тъй като в очакване на вашата декларация се надявахме на политическа и човешка зрялост във вашето държание. За страдание, това не го видяхме.

Тази година ще отбележим 80-та годишнина от края на най-големия спор в човешката история – Втората международна война. Конфликт, който е взел 60 милиона човешки жертви, с доста безчовечен закононарушения и убийства. Това, което би трябвало да запомним от този спор, за жалост, не го виждам в тази зала.

Уважаеми сътрудници,

Нека запомним, че насилието ражда принуждение. Събитията, последвали този боен спор, не са единични, а имат своята дълбока история доста преди този момент, още след края на Първата международна война. Българските държавни управления, присъединили страната ни в този спор, изцяло осъзнаваха отговорността, която поемат и следствията от това. За страдание, това не им попречи да включат България в него, както и да потушат всякаква политическа съпротива в страната. Те понесоха и своята отговорност за това.

По мотив на по този начин наречената руска окупация у нас от този интервал забравяме, че у нас работи Съюзна контролна комисия, господин Атанасов. А тази комисия има представители и на Съединени американски щати, и на Англия.

Проливането на кръв, изключително сред сънародници, е нещо, което в действителност би трябвало извънредно да ни огорчи. Днес оценките, които ще получат събитията, са разнопосочни и разностранни. Всеки може да даде своята оценка. Трябва обаче да снемем политическата страст от тези дни, в случай че желаеме да имаме едно по-добро бъдеще. Това е роля на историците, не на политиците. Нашата роля е да създадем всичко допустимо да пазим мира и да съхраняваме единството на българския народ. Насилието ражда принуждение и с цел да преодолеем този циничен цикъл, би трябвало да умеем да погледнем и оттатък себе си.

Едно от дребното постижения на нашия преход е точно това, че успяхме да преминем спокойно през всички тези разтърсвания. Това ни даде опция да се концентрираме върху решаването на обществените и икономическите проблеми на България и на българския народ, което би следвало да е нашият приоритет, а не историческите разногласия.

Когато през днешния ден приказваме за жертвите на първи февруари, хубаво е да се върнем по-назад – след края на Първата международна война. В минутата безмълвие, която ме учудва, че тази година не е включена в дневния ред на Народно събрание, е добре да си спомним и за Александър Стамболийски и Александър Греков, за Гео Милев и Сергей Румянцев, за жертвите на атентатите, за политическите убийства в тези години, за опожарените села. Хубаво е да си спомним и за отрязаните глави от полицията и жандармерията. Разбира се, добре е да си спомним и за всички тези, които откриха гибелта си в политическите земетресения след 1945 година

Уважаеми сътрудници,

Тази минута безмълвие би трябвало да е национална, тъй като в противоположен случай рискуваме всяко едно политическо деяние тук, да продължи да всява политическо разделяне в страната. Това не ни е належащо в днешния ден, тъй като имаме доста по-важни цели. Призовавам ви да загърбим политическите злоупотреби. Призовавам ви, да не се позовавате повече на мъртъвците, с цел да мотивирате политическите си акции. Тридесет и пет години след началото на прехода е време да помислим за други вероятности за развиването на България.

Нека една национална минута безмълвие да размени нашите годишни двуминутки на омразата.